На Модилиани с разбиране и усмивка

Художникът има привилегията да остави след себе си, освен всичко друго и заявка за безсмъртие със своето творчество картини, скулптури, графики. Известният творец продължава да вълнува зрителите и след смъртта си, а в плеядата на бесмъртните с особена сила свети звездата на Модилиани. Неговите дамски портрети и тела днес са далеч по-добре разбрани и оценени, отколкото от съвременниците му. Картините му изобразяващи голи женски тела са не само оптически магнит за зрителя, но и обект на колекционерски страсти, на желания, размисли и вълнения, заради тайната, която крият.

Историята на световното изкуство е пълна не само с примери на съперничество между художниците, но и с примери на отдаване на своеобразна почит и преклонение. Пример за особен пиетет към Модилиани са и 17-те кавалетни платна на Анатолий Станкулов по теми на неговия италиански колега. Той не само го уважава и се прекланя пред него, но и помага на днешните зрители да обогатят и доразвият това преклонение.

Своеобразието се крие не само в темите, сюжетите и творческото експериментиране с първообразите, принадлежащи на Модилиани, подобни опити са правени и преди. Анатолий Станкулов е особен случай, защото го прави с усмивка и деликатност, в една област, в която се е доказал пред съвременниците си като майстор на карикатурата. Особеното е, че сатиричната рисунка на Станкулов се вписва меко, деликатно, с особено фин хумор в голите тела и дамските портрети на Модилиани. От сблъсъка на двете различни творчески начала живописния субстрат на Модилиани и погледа на карикатуриста Станкулов се получава онази особена сплав, която ни кара да се възхищаваме еднакво (или поне всеки за себе си решава в каква пропорция) от двамата художника.

Основното хрумване е, че Станкулов използва венериния хълм на голите тела на Модилиани като обект на своето хумористично тълкуване и разнообразни модификации. Косачът, например, със сетни сили размахва косата за да окоси неговата растителност, макар да осъзнава безсмислеността на своя труд; лодка, с опънати до скъсване платна, пътува без пътуващите в нея да знаят, че накрая има бездна, в която лодката ще потъне; играчът на голф губи топката, така че играта може да продължи вечно.

Творецът Станкулов, подобно на Виргилий, води уверено зрителя в живописния свят на Модилиани, но прибавя и своето авторско шеговито обяснение на този свят и на вечните въпроси, които човекът (и зрителят) трябва да разрешат в него. Станкулов, понеже е съвременен творец, си служи предпазливо с визуалните метафори, като оставя на Модилиани да извърши огромния исторически скок през епохите, а той Анатолий Станкулов само държи малкото златно ключе, което с удоволствие връчва на съвременниците си, като ги оставя сами да се сблъскат с разгадаването на загадката на жанровата съвместимост и парадоксите на постмодерното изкуство, което твърди, че "авторът" е изчезнал, но пропуска да забележи, че зрителят е все още в изложбените зали.

В дадения случай неговите съждения, независимо от своя характер са част от трибута към великите живописци на отминалата епоха.

Как би се отнесъл Модилиани към опита на Станкулов за съжаление никога няма да узнаем. Историята, за добро или лошо, няма нито заден ход, нито условно наклонение.

А как се отнася съвременният зрител сме сигурни - с разбиране, одобрение и усмивка. Струва ми се, че за творец като Анатолий Станкулов такава награда е повече от достатъчна.

д-р Юлиан Митев, изкуствовед
София - 2017